31 ene 2008, 8:02

Палач

  Poesía
1K 0 3

Кървя... За кой ли път ранена!

Събудена с крясъци и плач...

Вървя по пътя си смутена,

сочена от пръста на живота - мой палач!

Осмелих се безочно да поискам

от така хваления плод - любов...

Ах, каква вина! Да искам да обичам,

да усетя вкуса на любовта... А ти, живот!

Смееш се в лицето ми, жесток!

Сякаш исках като птица да летя!

Сякаш да искаш да живееш е порок!

Да, крещях! Омръзна ми само да шептя!

Да! "Мълчи!" - ще изкрещя в лицето ти

и смутеният ще бъдеш ти, нали!

Ще се смея, ще танцувам... Ще живея!

Защото тук съм и смятам да остана...

                                                  И то - такава!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диа-непокорна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...