ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48 989
31.01.2008 г., 8:02 ч.

Палач 

  Поезия
714 0 3

Кървя... За кой ли път ранена!

Събудена с крясъци и плач...

Вървя по пътя си смутена,

сочена от пръста на живота - мой палач!

Осмелих се безочно да поискам

от така хваления плод - любов...

Ах, каква вина! Да искам да обичам,

да усетя вкуса на любовта... А ти, живот!

Смееш се в лицето ми, жесток!

Сякаш исках като птица да летя!

Сякаш да искаш да живееш е порок!

Да, крещях! Омръзна ми само да шептя!

Да! "Мълчи!" - ще изкрещя в лицето ти

и смутеният ще бъдеш ти, нали!

Ще се смея, ще танцувам... Ще живея!

Защото тук съм и смятам да остана...

                                                  И то - такава!

© Диа-непокорна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??