Палач
Кървя... За кой ли път ранена!
Събудена с крясъци и плач...
Вървя по пътя си смутена,
сочена от пръста на живота - мой палач!
Осмелих се безочно да поискам
от така хваления плод - любов...
Ах, каква вина! Да искам да обичам,
да усетя вкуса на любовта... А ти, живот!
Смееш се в лицето ми, жесток!
Сякаш исках като птица да летя!
Сякаш да искаш да живееш е порок!
Да, крещях! Омръзна ми само да шептя!
Да! "Мълчи!" - ще изкрещя в лицето ти
и смутеният ще бъдеш ти, нали!
Ще се смея, ще танцувам... Ще живея!
Защото тук съм и смятам да остана...
И то - такава!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диа-непокорна Все права защищены
