31 янв. 2008 г., 08:02

Палач

1K 0 3

Кървя... За кой ли път ранена!

Събудена с крясъци и плач...

Вървя по пътя си смутена,

сочена от пръста на живота - мой палач!

Осмелих се безочно да поискам

от така хваления плод - любов...

Ах, каква вина! Да искам да обичам,

да усетя вкуса на любовта... А ти, живот!

Смееш се в лицето ми, жесток!

Сякаш исках като птица да летя!

Сякаш да искаш да живееш е порок!

Да, крещях! Омръзна ми само да шептя!

Да! "Мълчи!" - ще изкрещя в лицето ти

и смутеният ще бъдеш ти, нали!

Ще се смея, ще танцувам... Ще живея!

Защото тук съм и смятам да остана...

                                                  И то - такава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диа-непокорна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...