Палач

31 янв. 2008 г., 08:02

Поэзия

631 0 3

Кървя... За кой ли път ранена!

Събудена с крясъци и плач...

Вървя по пътя си смутена,

сочена от пръста на живота - мой палач!

Осмелих се безочно да поискам

от така хваления плод - любов...

Ах, каква вина! Да искам да обичам,

да усетя вкуса на любовта... А ти, живот!

Смееш се в лицето ми, жесток!

Сякаш исках като птица да летя!

Сякаш да искаш да живееш е порок!

Да, крещях! Омръзна ми само да шептя!

Да! "Мълчи!" - ще изкрещя в лицето ти

и смутеният ще бъдеш ти, нали!

Ще се смея, ще танцувам... Ще живея!

Защото тук съм и смятам да остана...

И то - такава!

ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2008-02-07T02:31:22+02:00

Благодаря ви много!Имах нужда да го чуя!Благодаря!
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-02-07T02:18:15+02:00

Винаги бъди такава, каквато си и заради когото и да било не се променяй! Прекрасна си и си очарователна такава, каквато си и го показваш и в стиховете си!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-07T00:49:45+02:00

Трогна ме, развълнува ме.
с обич, Диана.