Имам си сестричка,
палава е тя,
всеки ден си мисли за някоя беля.
Мама и се кара:
"Стига пакости,
кака пак си учи,
тати в хола спи!
Някой пак ще ти се скара,
в стаята се прибери."
Аз от стаята излизам
и и казвам с весел глас:
По-малко пакости. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse