Patence87 (Джабула)
48 33
28.09.2008 г., 18:53 ч.

Палавница 

  Поезия » Бели стихове
1763 0 3

Имам си сестричка,

палава е тя,

всеки ден си мисли за някоя беля.

Мама и се кара:

"Стига пакости,

кака пак си учи,

тати в хола спи!

Някой пак ще ти се скара,

в стаята се прибери."

Аз от стаята излизам

и и казвам с весел глас:

По-малко пакости.

Пак ще ти се скарат,

а после не плачи...

Аз утре на училище ще ида,

тати във завода ще замине,

мама болните ще навести...

Ти самичка ще останеш,

пакости ще правиш...

Мама, тати ще се върнат и ще ти се скарат,

по-добре за пакости недей мисли,

а на мама помогни

и нещата си ти прибери."

Тя се смее срещу мен

и ми отвръща с весел глас:

"Мила како, разбери -

малка съм сега

и си мисля за беля.

Като мама утре аз ще стана

и ще уча като теб.

В кухнята ще ви помагам

и ще чистя, и ще гладя,

вие ще ме гледате със мама

и ще казвате с насмешка -

вчера беше пакостлива

днес работна е като пчела."

Тя ме погледна с весели очички

и играта стана между нас...

Имах палава сестричка,

днес работна е като пчела,

ех, че весела е тя...

© Джабула Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??