Палавница
Имам си сестричка,
палава е тя,
всеки ден си мисли за някоя беля.
Мама и се кара:
"Стига пакости,
кака пак си учи,
тати в хола спи!
Някой пак ще ти се скара,
в стаята се прибери."
Аз от стаята излизам
и и казвам с весел глас:
По-малко пакости.
Пак ще ти се скарат,
а после не плачи...
Аз утре на училище ще ида,
тати във завода ще замине,
мама болните ще навести...
Ти самичка ще останеш,
пакости ще правиш...
Мама, тати ще се върнат и ще ти се скарат,
по-добре за пакости недей мисли,
а на мама помогни
и нещата си ти прибери."
Тя се смее срещу мен
и ми отвръща с весел глас:
"Мила како, разбери -
малка съм сега
и си мисля за беля.
Като мама утре аз ще стана
и ще уча като теб.
В кухнята ще ви помагам
и ще чистя, и ще гладя,
вие ще ме гледате със мама
и ще казвате с насмешка -
вчера беше пакостлива
днес работна е като пчела."
Тя ме погледна с весели очички
и играта стана между нас...
Имах палава сестричка,
днес работна е като пчела,
ех, че весела е тя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джабула Все права защищены
