18 mar 2010, 9:01
Палечка
На едно 4-годишно момиченце и на всички останали деца от т.н. "Домове" ("за деца без родителска грижа")
Наричаха я " бебето",
а името - не зная:
любимото
от нелюбимите деца;
на пръсти се повдигаше,
очичките сияеха
и пърхаше припряно
с ръце
като с крилца.
... Знам, молеше "вземи ме"'...
но две ръце аз имах,
а всички други, плахо,
очакваха това.
... Само тя
със шоколада си не се изцапа
и мартеничката си не налапа,
само тя...
Но дума не отрони
усмивката-уста.
Все още не говореше
и никак не наддаваше,
бе фина като Палечка,
нарекох я така.
Очичките ù:
молещи,
разбиращи,
прощаващи,
със мен са днес навсякъде,
прогонили съня.
Не знам дали в отвъдното
човек би срещнал съдници
по-стряскащи от тази
тъй крехка синева.
© Цонка Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Непременно ще ти пиша... сега не мога, сълзите не ми позволяват дори буквите да виждам... Прегръщам те, заради голямото ти сърце и моля Бог да бди над хора като теб!
-
Снощи,на салфетка в една механа,написах "Анна".Моята малка приятелка,дошла като турист в България, искаше да знае как се изписва
името и на български.Снощи не се разплаках,но сега не мога да се спра.Защото това дете е родено в този същия град, в моя град.От български родители.И знае това от осиновителите си. -
Силен, много хубав стих! Искаш да те критикуват, обаче аз в случая нямам забележки, сори
-
Разплака ме стихът и обяснението към него!
А това значи,че е докоснал нещо в мен.Ами нали за това пишем-за да предадем емоции и усещания на читателите.
Ами каква критика очаквах,щом пишеш така?!
На мен ми хареса,въпреки че аз не съм професионалист,а просто един читател! -
Думите са истински,поне това е сигурно.Благодаря ти!
-
Цонке,стиховете ти са страхотни и истински. А колко много дечица има като твоята Палечка, не можеш да помогнеш.
-
Благодаря ти,Стеляна!Хубава събота и неделя!!!
-
Трябва да е било ужасно силно чувството, вдъхновило стиха ти...
Поздрав за способността ти да въздействаш! -
Много ти благодаря, Петя!Винаги ще си добра дошла на моята страничка!
Успех във всичко!
КЪМ ВСИЧКИ ,КОИТО МЕ ПОСЕТИХТЕ : ВАШИТЕ ДУМИ МЕ ТОПЛЯТ И МИ ДАВАТ КУРАЖ,БЛАГОДАРЯ!!!!!!!!!!!!!! -
Очарована съм!!!
Но ме насълзи и задави силата на словата ти!
Благодаря! -
Добре дошъл на моята страница,Тошко,много ти благодаря за коментара!Знаеш ли,питах се : никога ли не си идвал на моята страничка или от уважение към преклонната ми възраст не си позволяваш да ме критикуваш???Казва се : за умрелите само добро,а аз ще си позволя - за живите - само истината!Можеш винаги да ми казваш какво мислиш,ще се радвам.Малко хора тук пишат критични забележки,а аз ги приемам,очаквам,имам нужа от тях!Благодаря!
-
Стихото е въздействащо. Успяла си да говориш по труден въпрос без да го оклепаш с посредственост, както обикновено се прави в този свят. Поздравления.
-
А Жар птицата идвала в полунощ...май така беше в приказката...Точно когато съм заспивала!!!Благодаря ти,Веси!
-
Благодаря на Пламенка,Анна и Петя,радвам се,че бяхте мои гости!!!ОТНОСНО КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ :децата в Згориград престояваха до 7 години,"бебето" отдавна не е там,и без да зная името му,дори да се пазят някъде документите...Бих се радвала да има кого да попитам поне за него.Но Дома се оказа закрит;и да намеря човек ,който да е работил там:първо,е проблем,второ :не ми гарантира информация.Но не съм се отказала.
-
Развълнува ме...
-
В България има около 500 дома за деца в неравностойно положение. Някъде покрай Вашия град, някъде близо до Вас има деца, които нямат семейства и рядко излизат на улицата. Ако ви липсва информация за такъв дом и искате да положите усилие - обадете се в работно време на тел. 02/ 984 9875 и помолете за повече информация. Назовете града и региона в който живеете. Наши сътрудници ще ви укажат най-близкия дом до вас или в най-близкия голям град.http://decata.orbitel.bg/domove.htm
-
Кога се развива действието? Чудя се сега на колко е...
П.П. Никога не е късно, нали знаеш. Може тук да се намери някой, който държавата би одобрила за осиновител. -
Силен, вълнуващ стих! Поздрав!
-
Ще доразкажа спомена си :По пътя една от жените каза : "Сега ще видим бебето", а другата потвърди: "Да ,ще го видим".Попитах за кое бебе става въпрос,а те ми отговориха : за едно от децата от "Гаврилка"."Ами че то няма да е вече бебе", казах аз с усмивка."Бебе си е,отговориха те в един глас, то не расте, не придава, ама знаеш ли какво е хубаво?Ще го видиш!"."Ами може някой да го е осиновил", предположих аз, но те реагираха скептично.Усмивката ми замръзна.Познах го веднага, стоеше по средата на първата редичка.На пръстици, с вдигнати ръчички, с вперени в нас хубави сини очички, готово сякаш да полети, но не престъпваше напред нито сантиметър, явно не смееше.Видимо трепетно очакване.Много различно поведение от всички други, които плахо само от време на време вдигаха очи и пак ги сваляха, като че не искаха, не смееха да се издадат, че очакват да бъдат погалени или вдигнати на ръце.Докато тя съзнаваше, че е любимката, без това да и гарантира внимание.Когато им дадохме мартеничките, те реагираха много неочаквано - налапаха мартениците и не искаха да ги изплюят, ние се изплашихме, а с шоколадите по-скоро си играеха, размазвайки ги по лицето и дрехите си."Бебето" не яде от шоколада, нито игра с него, не налапа мартеничката.Беше наистина много хубаво,изкушаваше да го гушнеш.Допипах го в един момент.Питах го как се казва, вече знаех, че е на 4 години и половина, макар че изобщо не изглеждаше на толкова.Но колежките ми казаха : то не говори, друго говори, по-скоро пее.И знаеха коя песен пее.За Гичка и ръкавичката ("Ръкавички" на Веса Паспалеева.),едно единствено дете.Първият от трите куплета на това стихотворение е от 10 думи, то го пееше приблизително,с помощ от колежката, и без да изговаря правилно думите.Ако не знаех песента едва ли щях да разбера какво се случва, за какво се пее.Мога да се подпиша под всяка дума от стихотворението и написаното тук . Бях разведена,гледах сама дъщеря си (вече ученичка),следвах задочно,изплащах семеиното жилище,подпомагах майка ми,вече пенсионерка,беше време когато все пак заплатите идваха навреме.Въпреки това бях толкова впечатлена,чувствах се лично засегната,страдах ,че не мога да помогна.Не заспивах,просто заобичах това дете.Но факт - нито отидох, нито попитах за него, нищо не знам.
-
Очичките ù:
молещи,
разбиращи,
прощаващи,
тя си има най-важното...
а стихото ми хареса! -
На клавиатурата ми капна една сълза...
Страхотен с емоцията и майсторството си стих!
Комплименти!!! -
Стисна ме за гърлото.
-
И аз ти благодаря с прегръдка,тук вече е пролет,от днес!Поздрав на Мадрид!
-
Браво, мила Цоне!Прегръщам те от тук!
-
Благодаря ти,Ласка,благодаря ти ,Нина!!!!Хубава вечер!
-
Чудесен! Благодаря ти!
-
...!
Много хубав стих! -
Благодаря на всички, които прочетоха.Благодаря за всички коментари и оценки,отнасям се с уважение дори и когато някой не ми вярва,в случая Ведрина.Ще кажа само : нищо не е измислено,подписвам се под всяка дума,разказах мой спомен от "Дома" в село Згориград,до Враца;детето беше в група "Гаврилка", над която заводът в който работех като преводач беше поел шефство,беше на 4 години и половина.Всичко друго съм казала в стихотворението.
-
Странен, митичен текст!
Среща с мъничката фея с огромни очи и добро сърце - очарователния свят на Палечка!!!
Дете без родителски грижи, толкова красиво и изоставено - всеки има своя звезда!!!
-
Силата на въздействието превръща в поезия този лишен от поетичност сюжет!
-
За сърцето хващат такива стихове! Де да можеше да се помогне на всички такива дечица!
-
Силно, много силно стихотворение...
-
"Не знам дали в отвъдното
човек би срещнал съдници
по-стряскащи от тази
тъй крехка синева."
И аз не знам...Но болката усетих. И разбрах.
Светът на малчуганите понякога е страх...
Понякога е поглед изпълнен със молба
за нещо тъй достъпно - погалване с ръка... -
Разплакващ стих!
Благодаря! -
Истинско,затрогващо...Поздрав и от мен!
-
Много ме развълнува...
-
Леле... Отличен стих! Благодаря ти за това, че си го споделила с нас! Де да можеше всички да ни поднасят толкова изпипани стихове... Много ме разчувства. Иначе, Мая ти е казала всичко, което и аз мисля.
-
Развълнува ме!Много ми хареса!
-
Благодаря ти,Мая!Моля те,поправи ми досадната грешка ,"дали" а не "да ли" към края,благодаря!По сложно става ако вляза аз да я поправям,моля те!Хубав ден!
-
много добре написано, не само темата, но и изпълнението ти е отлично.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
