Палечка
Наричаха я " бебето",
а името - не зная:
любимото
от нелюбимите деца;
на пръсти се повдигаше,
очичките сияеха
и пърхаше припряно
с ръце
като с крилца.
... Знам, молеше "вземи ме"'...
но две ръце аз имах,
а всички други, плахо,
очакваха това.
... Само тя
със шоколада си не се изцапа
и мартеничката си не налапа,
само тя...
Но дума не отрони
усмивката-уста.
Все още не говореше
и никак не наддаваше,
бе фина като Палечка,
нарекох я така.
Очичките ù:
молещи,
разбиращи,
прощаващи,
със мен са днес навсякъде,
прогонили съня.
Не знам дали в отвъдното
човек би срещнал съдници
по-стряскащи от тази
тъй крехка синева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
