13 nov 2019, 1:19

Палитрата на залеза...

821 0 0

 

Палитрата на залеза...

 

В палитрата на Залеза вълшебна:

нюанс в оранж добавя Вечерта...

Нехаен вятър вихрено побегна

през тайният Портал на Вечността...

 

Могъща гравитация донесе

и звездният от Космоса разкош...

Земята ритуално се разтресе

във О́рбита на идващата нощ...

 

А Е́сента объркана, неясна

възторжено в душите очерта

във щрихите на залеза: прекрасна

Религия загадъчна в нощта...

И всичко е абсурдно и магично,

разливат се вълшебни цветове́

в палитрата на залеза с космични:

необуздано-буйни ветрове...

 

И  цялата загадъчност изящна

тук сякаш е извън реалността

със тези ветрове развели плаща

на гаснещата вече светлина...

 

Бих искал от боите да изпиша

любов със неповтаряни неща́!...

... Да ме погледне... Дълго да въздишам...

... Докосне ли ме: да взривя нощта!...

 

Торнадно Есента и в стил завихря

вълшебните листа на Есента,

а всяко е от тях – Една палитра:

на Залезът в красивата мечта...

 

12.11.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...