13 nov 2019, 1:19

Палитрата на залеза...

813 0 0

 

Палитрата на залеза...

 

В палитрата на Залеза вълшебна:

нюанс в оранж добавя Вечерта...

Нехаен вятър вихрено побегна

през тайният Портал на Вечността...

 

Могъща гравитация донесе

и звездният от Космоса разкош...

Земята ритуално се разтресе

във О́рбита на идващата нощ...

 

А Е́сента объркана, неясна

възторжено в душите очерта

във щрихите на залеза: прекрасна

Религия загадъчна в нощта...

И всичко е абсурдно и магично,

разливат се вълшебни цветове́

в палитрата на залеза с космични:

необуздано-буйни ветрове...

 

И  цялата загадъчност изящна

тук сякаш е извън реалността

със тези ветрове развели плаща

на гаснещата вече светлина...

 

Бих искал от боите да изпиша

любов със неповтаряни неща́!...

... Да ме погледне... Дълго да въздишам...

... Докосне ли ме: да взривя нощта!...

 

Торнадно Есента и в стил завихря

вълшебните листа на Есента,

а всяко е от тях – Една палитра:

на Залезът в красивата мечта...

 

12.11.2019.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...