Nov 13, 2019, 1:19 AM

Палитрата на залеза...

815 0 0

 

Палитрата на залеза...

 

В палитрата на Залеза вълшебна:

нюанс в оранж добавя Вечерта...

Нехаен вятър вихрено побегна

през тайният Портал на Вечността...

 

Могъща гравитация донесе

и звездният от Космоса разкош...

Земята ритуално се разтресе

във О́рбита на идващата нощ...

 

А Е́сента объркана, неясна

възторжено в душите очерта

във щрихите на залеза: прекрасна

Религия загадъчна в нощта...

И всичко е абсурдно и магично,

разливат се вълшебни цветове́

в палитрата на залеза с космични:

необуздано-буйни ветрове...

 

И  цялата загадъчност изящна

тук сякаш е извън реалността

със тези ветрове развели плаща

на гаснещата вече светлина...

 

Бих искал от боите да изпиша

любов със неповтаряни неща́!...

... Да ме погледне... Дълго да въздишам...

... Докосне ли ме: да взривя нощта!...

 

Торнадно Есента и в стил завихря

вълшебните листа на Есента,

а всяко е от тях – Една палитра:

на Залезът в красивата мечта...

 

12.11.2019.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...