13.11.2019 г., 1:19

Палитрата на залеза...

812 0 0

 

Палитрата на залеза...

 

В палитрата на Залеза вълшебна:

нюанс в оранж добавя Вечерта...

Нехаен вятър вихрено побегна

през тайният Портал на Вечността...

 

Могъща гравитация донесе

и звездният от Космоса разкош...

Земята ритуално се разтресе

във О́рбита на идващата нощ...

 

А Е́сента объркана, неясна

възторжено в душите очерта

във щрихите на залеза: прекрасна

Религия загадъчна в нощта...

И всичко е абсурдно и магично,

разливат се вълшебни цветове́

в палитрата на залеза с космични:

необуздано-буйни ветрове...

 

И  цялата загадъчност изящна

тук сякаш е извън реалността

със тези ветрове развели плаща

на гаснещата вече светлина...

 

Бих искал от боите да изпиша

любов със неповтаряни неща́!...

... Да ме погледне... Дълго да въздишам...

... Докосне ли ме: да взривя нощта!...

 

Торнадно Есента и в стил завихря

вълшебните листа на Есента,

а всяко е от тях – Една палитра:

на Залезът в красивата мечта...

 

12.11.2019.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...