29 mar 2023, 10:31

Палячовци

  Poesía
418 3 6

Защо сме толкова самотни

щом живеем в пренаселен свят.

Защо погубваме това което

искаме да бъде с нас.

 

Защо сме толкоз разрушителни?

Обиждаме се ,хулим и вредим

а щом останеме самички

за любовта тъжим.

 

За вярата кълнем се в вярност

но с лекота ще съгрешим...

и едва ли някога ще си признаем

че лъгали сме но за истината ни боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Доче коментара ти ме зарадва много!Хубав ден!💐
  • Добър въпрос... Защо? Защо ли?
    Светът отдавна се побърка
    обърнат със глава надолу.
    Коремът пълен ли е - мърка
    и важното е маловажно,
    а маловажното за жалост
    в основна ценност се превръща...

    Замисли ме... Благодаря.
  • Защо сме толкова самотни
    щом живеем в пренаселен свят."

    "За вярата кълнем се в вярност
    но с лекота ще съгрешим..."

    Разстрелващи истини си излъчил в стиха си, Приятелю!
    Дано се вгледаме самокритично в себе си...
  • Благодаря,Приятелю за разбирането и любими!Младене!!!
  • Благодаря ви момичета за подкрепата и разбирането!Пепи 🌹,Пчеличке 🌹!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...