7 ene 2016, 18:30

памет... и любов

978 0 3

Класика - като в картина 5

на Полък - смесица

от разноцветни пръски - жълти,

червени, ръждиви, тук-там криволици,

без четка, захвърлени върху платното -

а ти "разчитай" - мога да направя същото

на стената на стаята си,

но аз ги виждам тези Петна и

без техниката на Полък...

А ако липсват чистоплътност и

одухотворени същности, то идва

необходимост да си нахлузим маските -

стерилни и красиви, но нетрайни...

Лаконично и кратко е под мъждукащ фенер -

тъжно е  в стиха - светъл порив,

и плач, и вярност - дъх на отава си ти

от късна коситба..., а тъгата е

малък залък, големият присяда.

 

Скъпи, някога ще ти разкажа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

   "отава" - втора коситба на планинска ливада

     Джаксън Полък 

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Рада, за мнението ви - толкова неочаквано. Аз обичам всички с голи мисли и голи чувства,защото са като мен - никога не забравям, че съм гола...И аз не ви познавам,бях прекъснала да пиша тук, а сега има много нови автори и сайтът е прекрасен. Ще видя вашата страница.Винаги има един ден,в който се оглеждаш назад и виждаш, че никой не не следва - надявам се да се търсим...
  • Добре рисуваш, червенокоске
  • За мой срам, сега попадам за първи път на поезията Ви...Сериозно ме заинтригувахте и прочетох доста. Интересно пишете, поне аз така мисля. Модерно, искрено и свободно. Интелигентно боравите с думите и имате какво да кажете. Ще ми бъде приятно да изчета всичко и ще го направя! Поздрав!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...