7 ene 2016, 18:30

памет... и любов

982 0 3

Класика - като в картина 5

на Полък - смесица

от разноцветни пръски - жълти,

червени, ръждиви, тук-там криволици,

без четка, захвърлени върху платното -

а ти "разчитай" - мога да направя същото

на стената на стаята си,

но аз ги виждам тези Петна и

без техниката на Полък...

А ако липсват чистоплътност и

одухотворени същности, то идва

необходимост да си нахлузим маските -

стерилни и красиви, но нетрайни...

Лаконично и кратко е под мъждукащ фенер -

тъжно е  в стиха - светъл порив,

и плач, и вярност - дъх на отава си ти

от късна коситба..., а тъгата е

малък залък, големият присяда.

 

Скъпи, някога ще ти разкажа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

   "отава" - втора коситба на планинска ливада

     Джаксън Полък 

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Рада, за мнението ви - толкова неочаквано. Аз обичам всички с голи мисли и голи чувства,защото са като мен - никога не забравям, че съм гола...И аз не ви познавам,бях прекъснала да пиша тук, а сега има много нови автори и сайтът е прекрасен. Ще видя вашата страница.Винаги има един ден,в който се оглеждаш назад и виждаш, че никой не не следва - надявам се да се търсим...
  • Добре рисуваш, червенокоске
  • За мой срам, сега попадам за първи път на поезията Ви...Сериозно ме заинтригувахте и прочетох доста. Интересно пишете, поне аз така мисля. Модерно, искрено и свободно. Интелигентно боравите с думите и имате какво да кажете. Ще ми бъде приятно да изчета всичко и ще го направя! Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...