памет... и любов

Поэзия » Философская

980 0 3

Класика - като в картина 5

на Полък - смесица

от разноцветни пръски - жълти,

червени, ръждиви, тук-там криволици,

без четка, захвърлени върху платното -

а ти "разчитай" - мога да направя същото

на стената на стаята си,

но аз ги виждам тези Петна и

без техниката на Полък...

А ако липсват чистоплътност и

одухотворени същности, то идва

необходимост да си нахлузим маските -

стерилни и красиви, но нетрайни...

Лаконично и кратко е под мъждукащ фенер -

тъжно е в стиха - светъл порив,

и плач, и вярност - дъх на отава си ти

от късна коситба..., а тъгата е

малък залък, големият присяда.

Скъпи, някога ще ти разкажа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

"отава" - втора коситба на планинска ливада

Джаксън Полък

СОЛАР (Дима)

Благодаря, Рада, за мнението ви - толкова неочаквано. Аз обичам всички с голи мисли и голи чувства,защото са като мен - никога не забравям, че съм гола...И аз не ви познавам,бях прекъснала да пиша тук, а сега има много нови автори и сайтът е прекрасен. Ще видя вашата страница.Винаги има един ден,в който се оглеждаш назад и виждаш, че никой не не следва - надявам се да се търсим...

2016-01-08T15:39:12+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Добре рисуваш, червенокоске

2016-01-07T23:31:49+02:00
radiola (Рада Димова)

За мой срам, сега попадам за първи път на поезията Ви...Сериозно ме заинтригувахте и прочетох доста. Интересно пишете, поне аз така мисля. Модерно, искрено и свободно. Интелигентно боравите с думите и имате какво да кажете. Ще ми бъде приятно да изчета всичко и ще го направя! Поздрав!

2016-01-07T22:02:06+02:00