памет... и любов
Класика - като в картина 5
на Полък - смесица
от разноцветни пръски - жълти,
червени, ръждиви, тук-там криволици,
без четка, захвърлени върху платното -
а ти "разчитай" - мога да направя същото
на стената на стаята си,
но аз ги виждам тези Петна и
без техниката на Полък...
А ако липсват чистоплътност и
одухотворени същности, то идва
необходимост да си нахлузим маските -
стерилни и красиви, но нетрайни...
Лаконично и кратко е под мъждукащ фенер -
тъжно е в стиха - светъл порив,
и плач, и вярност - дъх на отава си ти
от късна коситба..., а тъгата е
малък залък, големият присяда.
Скъпи, някога ще ти разкажа...
© Дима All rights reserved.
