28 ago 2019, 14:29

Паметта на Пустинните реки...

614 1 1

 

Паметта на Пустинните реки...*

 

Пустинният вятър над дюните вие

една песъчинка увлича в летеж,

дълбоко във пясъка тайна се крие,

че някога тука било е цъфтеж...

 

Потоци и буйни реки са течали,

гори неизбродни вишили снага

и диви животни в горите търчали,

и спирали тук за да пият вода...

 

Сега е от Бог прокълната Пустиня

и в пясъка змия зарива глава,

а дъжд не валял е понеже с години

децата не знаят, какво е това...

 

... Внезапно обаче смрачи се по пладне

и вятърът с облаци сви изведнъж 

раздрала небето щом мълния падна

и рукна пороен, живителен дъжд...

 

И хукнаха буйни реки незабравили

спиралите древни на водния път

в копнежа си див по Морето оставили

по пътя си чудни цветя да цъфтят...

 

И светна Пустинята цяла в лилаво *

от спящите в нея до днес семена

тя мъртва до вчера от днес величаво

сияе във нови, добри времена...

 

1995. Сахара

13.05.2017. София

*След дъжд Пустинята се покрива с виолетови цветя,

а реките текат по старите си пресъхнали корита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...