Паметта на Пустинните реки...*
Пустинният вятър над дюните вие
една песъчинка увлича в летеж,
дълбоко във пясъка тайна се крие,
че някога тука било е цъфтеж...
Потоци и буйни реки са течали,
гори неизбродни вишили снага
и диви животни в горите търчали,
и спирали тук за да пият вода...
Сега е от Бог прокълната Пустиня
и в пясъка змия зарива глава,
а дъжд не валял е понеже с години –
децата не знаят, какво е това...
... Внезапно обаче смрачи се по пладне
и вятърът с облаци сви изведнъж –
раздрала небето щом мълния падна
и рукна пороен, живителен дъжд...
И хукнаха буйни реки незабравили
спиралите древни на водния път –
в копнежа си див по Морето оставили
по пътя си чудни цветя да цъфтят...
И светна Пустинята цяла в лилаво *
от спящите в нея до днес семена –
тя мъртва до вчера от днес величаво
сияе във нови, добри времена...
1995. Сахара
13.05.2017. София
*След дъжд Пустинята се покрива с виолетови цветя,
а реките текат по старите си пресъхнали корита.
© Коста Качев Все права защищены