Паметта на Пустинните реки...

Паметта на Пустинните реки...*

Пустинният вятър над дюните вие

една песъчинка увлича в летеж,

дълбоко във пясъка тайна се крие,

че някога тука било е цъфтеж...

Потоци и буйни реки са течали,

гори неизбродни вишили снага

и диви животни в горите търчали,

и спирали тук за да пият вода...

Сега е от Бог прокълната Пустиня

и в пясъка змия зарива глава,

а дъжд не валял е понеже с години –

децата не знаят, какво е това...

... Внезапно обаче смрачи се по пладне

и вятърът с облаци сви изведнъж –

раздрала небето щом мълния падна

и рукна пороен, живителен дъжд...

И хукнаха буйни реки незабравили

спиралите древни на водния път –

в копнежа си див по Морето оставили

по пътя си чудни цветя да цъфтят...

И светна Пустинята цяла в лилаво *

от спящите в нея до днес семена –

тя мъртва до вчера от днес величаво

сияе във нови, добри времена...

1995. Сахара

13.05.2017. София

*След дъжд Пустинята се покрива с виолетови цветя,

а реките текат по старите си пресъхнали корита.