П А Н А Х И Д А
Гълъбите с яд кълвяха
сенките си по паважа.
Сигурно и те разбраха -
литнеш ли, ще си прокажен.
Тази страшна мисъл мята
ласото си над мечтите.
Неразтворили крилата,
пърхат слепи дни в душите.
Като гълъби страхливи
смелостта си изкълвахме.
Жито днес сварих. За живи! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.