9 jun 2011, 21:53

Панахида 

  Poesía » Civil
702 0 18

 

 

 

 

       П А Н А Х И Д А

 

 

Гълъбите с яд кълвяха

сенките си по паважа.

Сигурно и те разбраха -

литнеш ли, ще си прокажен.

 

Тази страшна мисъл мята

ласото си над мечтите.

Неразтворили крилата,

пърхат слепи дни в душите.

 

Като гълъби страхливи

смелостта си изкълвахме.

Жито днес сварих. За живи!

И прелях със вино. Бяхме!

 

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??