3 abr 2020, 7:42

Панаир на сетивата

  Poesía
517 0 5

Превърнах се в паниран кашкавал

златистата коричка хруска, хруска...

Сияе в панаирен карнавал

цвъртящо слънце и в кръга препуска.

 

Летящи кончета, коли, конфети

и захарен памук като юмрук,

на топка свит и сладко, сладко лепнещ

по бузи, носове като напук.

 

Принцеса с кожа млечен снегопад

с кайма на скара суетнята смесва.

Светът изчезва в този маскарад

от ароматно-звукова фиеста.

 

Поспри! От въртележката ще сляза.

Изтеглих си билетчето съдба:

една любов свободна от зараза,

един живот синджирен, на ръба.

 

2.04.2020

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щом има принцеси "бонбончета", защо да няма и "панирани кашкавалчета", Георги☺. Благодаря.
  • Обичам принцесите, каза принцът канибал, и се облиза.
    Харесах.
    Поздравявам те.
  • Дени, благодаря. Марийче, започнах стихотворението с мисълта да напиша нещо по-различно от темата за вирусите, обаче накрая пак си дойдох на думата.☺Освен това прочетох, че слънцето и високите температури нямало да ни спасят от вируса. Затова реших да вдъхна малко "вирусен оптимизъм" в стихотворението. Понякога заразèн може да се чувстваш по-свободен, отколкото здрав на синджирената люлка, с риск да изхвръкнеш всеки момент. Благодаря.
  • Изненадваш! С тази " любов - свободна от зараза" и с " живот - синджирен, на ръба" ме грабна окончателно! Бъди здрава, Мари!🦋
  • Интересно, Мария 🌹

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...