МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
966 3888
3.04.2020 г., 7:42 ч.

Панаир на сетивата 

  Поезия
268 0 5

Превърнах се в паниран кашкавал –

златистата коричка хруска, хруска...

Сияе в панаирен карнавал

цвъртящо слънце и в кръга препуска.

 

Летящи кончета, коли, конфети

и захарен памук – като юмрук,

на топка свит и сладко, сладко лепнещ

по бузи, носове – като напук.

 

Принцеса с кожа – млечен снегопад

с кайма на скара суетнята смесва.

Светът изчезва в този маскарад

от ароматно-звукова фиеста.

 

Поспри! От въртележката ще сляза.

Изтеглих си билетчето – съдба:

една любов – свободна от зараза,

един живот – синджирен, на ръба.

 

2.04.2020

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щом има принцеси "бонбончета", защо да няма и "панирани кашкавалчета", Георги☺. Благодаря.
  • Обичам принцесите, каза принцът канибал, и се облиза.
    Харесах.
    Поздравявам те.
  • Дени, благодаря. Марийче, започнах стихотворението с мисълта да напиша нещо по-различно от темата за вирусите, обаче накрая пак си дойдох на думата.☺Освен това прочетох, че слънцето и високите температури нямало да ни спасят от вируса. Затова реших да вдъхна малко "вирусен оптимизъм" в стихотворението. Понякога заразèн може да се чувстваш по-свободен, отколкото здрав на синджирената люлка, с риск да изхвръкнеш всеки момент. Благодаря.
  • Изненадваш! С тази " любов - свободна от зараза" и с " живот - синджирен, на ръба" ме грабна окончателно! Бъди здрава, Мари!🦋
  • Интересно, Мария 🌹
Предложения
: ??:??