Панаир на сетивата
Превърнах се в паниран кашкавал –
златистата коричка хруска, хруска...
Сияе в панаирен карнавал
цвъртящо слънце и в кръга препуска.
Летящи кончета, коли, конфети
и захарен памук – като юмрук,
на топка свит и сладко, сладко лепнещ
по бузи, носове – като напук.
Принцеса с кожа – млечен снегопад
с кайма на скара суетнята смесва.
Светът изчезва в този маскарад
от ароматно-звукова фиеста.
Поспри! От въртележката ще сляза.
Изтеглих си билетчето – съдба:
една любов – свободна от зараза,
един живот – синджирен, на ръба.
2.04.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
