DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
4 abr 2019, 9:52

Панаир на суетата 

  Poesía » Filosófica
1287 4 8

На времето в забързания ход износват се дрехите,

вещите и златото престава да блести. Остават само

думите, осанката и очите ни – светещи звезди.

По линията на ръцете е пътят към безкрая.

Коричката от хляба в шепите треперещи–

достатъчна да ни засити.

И навярно много преди да изплачем цялото море,

сълзите се учат да плуват в сол без корабни въжета.

Лодки плаващи са усмивките отразена в небето.

Какво си дал, какво си взел – записано е в календара

и вчера, днес и утре е дар от всички плодове родени

на земята, които си събрал в очите си и пръснал си по

вените им аромата.

Само една риза и едно рамо са достатъчни да

посеем цветя в очите на приятеля.

Мекото от хляба кръстосано с резенче от ябълка

е панаир на суетата.

04.04.2019г

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??