DORA.1 (Тодорка Атанасова)
85 233
4.04.2019 г., 9:52 ч.

Панаир на суетата 

  Поезия » Философска
1268 4 8

На времето в забързания ход износват се дрехите,

вещите и златото престава да блести. Остават само

думите, осанката и очите ни – светещи звезди.

По линията на ръцете е пътят към безкрая.

Коричката от хляба в шепите треперещи–

достатъчна да ни засити.

И навярно много преди да изплачем цялото море,

сълзите се учат да плуват в сол без корабни въжета.

Лодки плаващи са усмивките отразена в небето.

Какво си дал, какво си взел – записано е в календара

и вчера, днес и утре е дар от всички плодове родени

на земята, които си събрал в очите си и пръснал си по

вените им аромата.

Само една риза и едно рамо са достатъчни да

посеем цветя в очите на приятеля.

Мекото от хляба кръстосано с резенче от ябълка

е панаир на суетата.

04.04.2019г

© Тодорка Атанасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??