Панаир на суетата
На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи–
достатъчна да ни засити.
И навярно много преди да изплачем цялото море,
сълзите се учат да плуват в сол без корабни въжета.
Лодки плаващи са усмивките отразена в небето.
Какво си дал, какво си взел – записано е в календара
и вчера, днес и утре е дар от всички плодове родени
на земята, които си събрал в очите си и пръснал си по
вените им аромата.
Само една риза и едно рамо са достатъчни да
посеем цветя в очите на приятеля.
Мекото от хляба кръстосано с резенче от ябълка
е панаир на суетата.
04.04.2019г
© Тодорка Атанасова All rights reserved.
