6 may 2025, 8:02

Панаирите на детството

  Poesía
266 7 11

Те идваха в душата ми на пролет. 

Те идват още в зрялата ми есен:

със слънчевите си криле в полет,

щом в гласа ми носят нова песен. 

 

И когато рано слънцето ме буди...

И когато чувства в мен празнуват. 

Дано зимно слънце не ги прокуди.

И любовта ми:по детски да лудува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите думи, Нора!🌹
  • Хубав стих! Всеки трябва да носи в себе си едно малко вътрешно дете, което се радва чисто! 😊
  • Сърдечно благодаря за поздравите и оценката,Пепи!🌹
  • Върна ме във времето, когато поглъщахме с очите си целия свят, когато той беше магия за подрастващите. И тази магия е останала неподвластна на времето, защото детските възприягия и впечатления остават подправката, която овкусява целия ни живот независимо от наученото и натрупаните знания.
    "Панаири" на Лили Иванова, поздрав!
  • Пепи, благодаря за споделеното настроение!🤞

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...