6 мая 2025 г., 08:02

Панаирите на детството

265 7 11

Те идваха в душата ми на пролет. 

Те идват още в зрялата ми есен:

със слънчевите си криле в полет,

щом в гласа ми носят нова песен. 

 

И когато рано слънцето ме буди...

И когато чувства в мен празнуват. 

Дано зимно слънце не ги прокуди.

И любовта ми:по детски да лудува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за хубавите думи, Нора!🌹
  • Хубав стих! Всеки трябва да носи в себе си едно малко вътрешно дете, което се радва чисто! 😊
  • Сърдечно благодаря за поздравите и оценката,Пепи!🌹
  • Върна ме във времето, когато поглъщахме с очите си целия свят, когато той беше магия за подрастващите. И тази магия е останала неподвластна на времето, защото детските възприягия и впечатления остават подправката, която овкусява целия ни живот независимо от наученото и натрупаните знания.
    "Панаири" на Лили Иванова, поздрав!
  • Пепи, благодаря за споделеното настроение!🤞

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...