5 feb 2021, 23:54  

Пандерѝмия

744 4 18

По време на паДНемия

отдавам се на размишления,

че ми се губи мисълта -

реалност, сън, мечта,

илюзия и паралелен свят -

и аз се губя и не знам

понякога къде съм и кога,

и през деня с фенер в ръка

се търся като Диоген, 

а в нощната индигова тъма

звезди и млечни пътища броя,

улавям мисли в щрихи,

надраскани случайно,

римувам изречения,

на поетеса си играя -

с метафори и алегории

рисувам и чертая,

и вече сама не зная

логорея ли ме е хванала

или графомания ме бие,

но нищичко не трия.

Може пък след време

друга мания да ме прихване.

Но каквото и да стане,

сигурна съм, отърване няма -

веднъж удари ли те пандерѝмия,

завинаги в тебе се е вклѝнила

и както е казал поетът

"бронебойни патрони за нея

няма открити, няма открити!"

_______________________


пандерѝмия - логорея и графомания в едно, породени от виртуалното закрепостяване и утвърдилия се нов жанр в поезията: новинарско-клюкарски: да се облича всичко случващо се и обсъжда в римуван вид

панде - от  пандемия + римия - от  рими, римувам = пандеримия

 

паДНемия - падение по време на пандемия

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • pastirkanaswetulki - а някой каже сега, че зависимостите са болести!
    Пандерѝмията удря по-силно и от глада, и от тока!
  • Тя, моята пандеримия, си е започнала много отдавна и съм благодарна, че от нея лек няма, а ей ме на - още съм си живичка и пиша без да бриша!😃
    Хубава хрумка, Пепита!🤗
  • svetlitschka (Светулка) - значи чукча ще продължи да си пише-брише...
    Съдба!
  • Здравата си се развихрила, светът ми се зави! Иска ми се и на мен да се събудя в нормален свят, но няма да е сега.
  • Niki_art (Николай Василев) - Паднемѝя, пандерѝмия, коронтимия - вече не знам кога какво ме удря май са и 3-те в 1! Те ми ги измислят! 😅

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...