5.02.2021 г., 23:54  

Пандерѝмия

739 4 18

По време на паДНемия

отдавам се на размишления,

че ми се губи мисълта -

реалност, сън, мечта,

илюзия и паралелен свят -

и аз се губя и не знам

понякога къде съм и кога,

и през деня с фенер в ръка

се търся като Диоген, 

а в нощната индигова тъма

звезди и млечни пътища броя,

улавям мисли в щрихи,

надраскани случайно,

римувам изречения,

на поетеса си играя -

с метафори и алегории

рисувам и чертая,

и вече сама не зная

логорея ли ме е хванала

или графомания ме бие,

но нищичко не трия.

Може пък след време

друга мания да ме прихване.

Но каквото и да стане,

сигурна съм, отърване няма -

веднъж удари ли те пандерѝмия,

завинаги в тебе се е вклѝнила

и както е казал поетът

"бронебойни патрони за нея

няма открити, няма открити!"

_______________________


пандерѝмия - логорея и графомания в едно, породени от виртуалното закрепостяване и утвърдилия се нов жанр в поезията: новинарско-клюкарски: да се облича всичко случващо се и обсъжда в римуван вид

панде - от  пандемия + римия - от  рими, римувам = пандеримия

 

паДНемия - падение по време на пандемия

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • pastirkanaswetulki - а някой каже сега, че зависимостите са болести!
    Пандерѝмията удря по-силно и от глада, и от тока!
  • Тя, моята пандеримия, си е започнала много отдавна и съм благодарна, че от нея лек няма, а ей ме на - още съм си живичка и пиша без да бриша!😃
    Хубава хрумка, Пепита!🤗
  • svetlitschka (Светулка) - значи чукча ще продължи да си пише-брише...
    Съдба!
  • Здравата си се развихрила, светът ми се зави! Иска ми се и на мен да се събудя в нормален свят, но няма да е сега.
  • Niki_art (Николай Василев) - Паднемѝя, пандерѝмия, коронтимия - вече не знам кога какво ме удря май са и 3-те в 1! Те ми ги измислят! 😅

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...