Пандерѝмия
По време на паДНемия
отдавам се на размишления,
че ми се губи мисълта -
реалност, сън, мечта,
илюзия и паралелен свят -
и аз се губя и не знам
понякога къде съм и кога,
и през деня с фенер в ръка
се търся като Диоген,
а в нощната индигова тъма
звезди и млечни пътища броя,
улавям мисли в щрихи,
надраскани случайно,
римувам изречения,
на поетеса си играя -
с метафори и алегории
рисувам и чертая,
и вече сама не зная
логорея ли ме е хванала
или графомания ме бие,
но нищичко не трия.
Може пък след време
друга мания да ме прихване.
Но каквото и да стане,
сигурна съм, отърване няма -
веднъж удари ли те пандерѝмия,
завинаги в тебе се е вклѝнила
и както е казал поетът
"бронебойни патрони за нея
няма открити, няма открити!"
_______________________
пандерѝмия - логорея и графомания в едно, породени от виртуалното закрепостяване и утвърдилия се нов жанр в поезията: новинарско-клюкарски: да се облича всичко случващо се и обсъжда в римуван вид
панде - от пандемия + римия - от рими, римувам = пандеримия
паДНемия - падение по време на пандемия
© П Антонова All rights reserved.
май са и 3-те в 1! Те ми ги измислят! 😅