Панелен рай

22 feb 2012, 12:08

Poesía » Civil

466 0 1

Облаците над квартала виснат,

без никого да питат те.

Преминават си отгоре бързо, без да киснат,

и отварят синьото небе.

Майки вън клюкарят нагло,

сякаш безработни - по пейките насядали са те.

Дядо с бастун ги поздравява драго

и поклаща своите ръце.

Блоковете пак сивеят

и безмълвни те стоят.

А стените сякаш с цифри пеят,

грозният им край кроят.

През прозореца една жена се вижда,

права тя стои със снимка във ръце.

Историята своя ненавижда,

ядосана, с намръщено лице.

Една сълза по бузата се стича

и пада на одраскания под.

Едно дете по улицата тича

и цитира някакъв си анекдот.

Това е моят дом, майчиното рамо.

И както блоковете, тук е моят край.

Така че искам да ви кажа само -

Добре дошли в панелния "рай".

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.