Панелен рай
636
0
1
Облаците над квартала виснат,
без никого да питат те.
Преминават си отгоре бързо, без да киснат,
и отварят синьото небе.
Майки вън клюкарят нагло, сякаш безработни - по пейките насядали са те. Дядо с бастун ги поздравява драго и поклаща своите ръце.
Блоковете пак сивеят и безмълвни те стоят. А стените сякаш с цифри пеят, грозният им край кроят.
През прозореца една жена се вижда, права тя стои със снимка във ръце. Историята своя ненавижда, ядосана, с намръщено лице.
Една сълза по бузата се стича и пада на одраскания под. Едно дете по улицата тича и цитира някакъв си анекдот.
Това е моят дом, майчиното рамо. И както блоковете, тук е моят край. Така че искам да ви кажа само - Добре дошли в панелния "рай".
Майки вън клюкарят нагло, сякаш безработни - по пейките насядали са те. Дядо с бастун ги поздравява драго и поклаща своите ръце.
Блоковете пак сивеят и безмълвни те стоят. А стените сякаш с цифри пеят, грозният им край кроят.
През прозореца една жена се вижда, права тя стои със снимка във ръце. Историята своя ненавижда, ядосана, с намръщено лице.
Една сълза по бузата се стича и пада на одраскания под. Едно дете по улицата тича и цитира някакъв си анекдот.
Това е моят дом, майчиното рамо. И както блоковете, тук е моят край. Така че искам да ви кажа само - Добре дошли в панелния "рай".
© Димитър Бекяров All rights reserved.
