24 ago 2017, 20:40

Пантофка 

  Poesía » Verso libre
329 1 8

Чувствам се понякога...
като пантофка...
продупчена...
от палец...
с нокът мръсен!

Като евтина жена...
забравена...
на околовръстното...

чувствам се като...
молив използван...
в края на живота си...
изхвърлен в кошчето...

като стар чорап-сираче...
забравен в гардероба...
тъжна работа...

 

понякога 

ненавиждам я съдбата!

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз Христо!!!Пиши и пиши!!!Даже хан Омуртаг го е разбрал!!!Това остава!Поздрави!!!
  • Благодаря Хари.. Благодаря, че ме разбираш.. повечето човеци не могат .. Обичам Те приятелю! Благородно и по мъжки
  • В толкова малко редове,много сравнения и послания,за кото не бих се сетил,а те са пред нас в живия-живот!Поздравления,Христо!!!Наистина си уникален,което е хубаво!!!
  • Никой не бива да се чувства така... Но и на мен ми се е случвало... Ще мине!... Поздрави за искрените стихове, Христо!
  • Обичам ви приятели.. просто ви Обичам ..
  • Понякога съдбата е голяма кучка.
    Но, Стойчо много добре го е казал.
    Поздрави. Горе главата.
  • Щом чувстваш, значи си жив!Не унивай,гледай напред!Искрен до болка!
  • Съдбата адаш не можеш да я обичаш или ненавиждаш, тя.... просто е съдба. А много често ти се струва че вече наистина си в края на живота, а всъщност започваш ново начало. Повярвай ми приятелю, знам го по себе си. А дали си заслужава, това вече е друга приказка.Поздрави!
Propuestas
: ??:??