24 ago 2017, 20:40

Пантофка

611 1 8

Чувствам се понякога...
като пантофка...
продупчена...
от палец...
с нокът мръсен!

Като евтина жена...
забравена...
на околовръстното...

чувствам се като...
молив използван...
в края на живота си...
изхвърлен в кошчето...

като стар чорап-сираче...
забравен в гардероба...
тъжна работа...

 

понякога 

ненавиждам я съдбата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз Христо!!!Пиши и пиши!!!Даже хан Омуртаг го е разбрал!!!Това остава!Поздрави!!!
  • Благодаря Хари.. Благодаря, че ме разбираш.. повечето човеци не могат .. Обичам Те приятелю! Благородно и по мъжки
  • В толкова малко редове,много сравнения и послания,за кото не бих се сетил,а те са пред нас в живия-живот!Поздравления,Христо!!!Наистина си уникален,което е хубаво!!!
  • Никой не бива да се чувства така... Но и на мен ми се е случвало... Ще мине!... Поздрави за искрените стихове, Христо!
  • Обичам ви приятели.. просто ви Обичам ..

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...