24 авг. 2017 г., 20:40

Пантофка

613 1 8

Чувствам се понякога...
като пантофка...
продупчена...
от палец...
с нокът мръсен!

Като евтина жена...
забравена...
на околовръстното...

чувствам се като...
молив използван...
в края на живота си...
изхвърлен в кошчето...

като стар чорап-сираче...
забравен в гардероба...
тъжна работа...

 

понякога 

ненавиждам я съдбата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз Христо!!!Пиши и пиши!!!Даже хан Омуртаг го е разбрал!!!Това остава!Поздрави!!!
  • Благодаря Хари.. Благодаря, че ме разбираш.. повечето човеци не могат .. Обичам Те приятелю! Благородно и по мъжки
  • В толкова малко редове,много сравнения и послания,за кото не бих се сетил,а те са пред нас в живия-живот!Поздравления,Христо!!!Наистина си уникален,което е хубаво!!!
  • Никой не бива да се чувства така... Но и на мен ми се е случвало... Ще мине!... Поздрави за искрените стихове, Христо!
  • Обичам ви приятели.. просто ви Обичам ..

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...