24.08.2017 г., 20:40

Пантофка

600 1 8

Чувствам се понякога...
като пантофка...
продупчена...
от палец...
с нокът мръсен!

Като евтина жена...
забравена...
на околовръстното...

чувствам се като...
молив използван...
в края на живота си...
изхвърлен в кошчето...

като стар чорап-сираче...
забравен в гардероба...
тъжна работа...

 

понякога 

ненавиждам я съдбата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз Христо!!!Пиши и пиши!!!Даже хан Омуртаг го е разбрал!!!Това остава!Поздрави!!!
  • Благодаря Хари.. Благодаря, че ме разбираш.. повечето човеци не могат .. Обичам Те приятелю! Благородно и по мъжки
  • В толкова малко редове,много сравнения и послания,за кото не бих се сетил,а те са пред нас в живия-живот!Поздравления,Христо!!!Наистина си уникален,което е хубаво!!!
  • Никой не бива да се чувства така... Но и на мен ми се е случвало... Ще мине!... Поздрави за искрените стихове, Христо!
  • Обичам ви приятели.. просто ви Обичам ..

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...