Пантомима

elituUu (Елица)
65 111

19 ago 2014, 23:04

Poesía

553 0 2

Ако всяка моя дума

е сърдечен полу-удар

и всяка моя мисъл в рима

изпечена е като глина

от нещо, на юлското слънце подобно,

(но не така близо, нито огромно)

напомнящо дом, а по-безпризорно

от прашна табела на пътно кръстовище

с посока за празни илюзии – „Гробище”…

Тогава,

ако мога да избирам –

нека е живот без рима.

Нека бъде пантомима.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.