Пантомима
792
0
2
Ако всяка моя дума
е сърдечен полу-удар
и всяка моя мисъл в рима
изпечена е като глина
от нещо, на юлското слънце подобно,
(но не така близо, нито огромно)
напомнящо дом, а по-безпризорно
от прашна табела на пътно кръстовище
с посока за празни илюзии – „Гробище”…
Тогава,
ако мога да избирам –
нека е живот без рима.
Нека бъде пантомима.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Todos los derechos reservados
