Пантомима
791
0
2
Ако всяка моя дума
е сърдечен полу-удар
и всяка моя мисъл в рима
изпечена е като глина
от нещо, на юлското слънце подобно,
(но не така близо, нито огромно)
напомнящо дом, а по-безпризорно
от прашна табела на пътно кръстовище
с посока за празни илюзии – „Гробище”…
Тогава,
ако мога да избирам –
нека е живот без рима.
Нека бъде пантомима.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Все права защищены
