28 may 2007, 12:33

ПАРАД

  Poesía
679 0 7



Постоянните грешки в изряден шпалир
ми проправяха път през парада.
И с повтарящ се рапорт техният командир
се надяваше пак на награда.


След команда „За почест!” впиха погледи в мен,
а очите им казваха „Моля!”.
Ти отново със грешките си съюзен,
аз в съюз съм със слабата воля.


Без борба се предадох и се примирих -
дезертирах от толкова време!
(Всепризнат пълководец, а го подцених...
Той сега слабостта ми ще вземе...)


Победена без  битка,  приемах парада
на строените грешки пред мене.
Техният командир е отново с награда,
след зарята той пак опростен е.


Дарина Дечева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...