May 28, 2007, 12:33 PM

ПАРАД

  Poetry
678 0 7



Постоянните грешки в изряден шпалир
ми проправяха път през парада.
И с повтарящ се рапорт техният командир
се надяваше пак на награда.


След команда „За почест!” впиха погледи в мен,
а очите им казваха „Моля!”.
Ти отново със грешките си съюзен,
аз в съюз съм със слабата воля.


Без борба се предадох и се примирих -
дезертирах от толкова време!
(Всепризнат пълководец, а го подцених...
Той сега слабостта ми ще вземе...)


Победена без  битка,  приемах парада
на строените грешки пред мене.
Техният командир е отново с награда,
след зарята той пак опростен е.


Дарина Дечева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...