Постоянните грешки в изряден шпалир
ми проправяха път през парада.
И с повтарящ се рапорт техният командир
се надяваше пак на награда.
След команда „За почест!” впиха погледи в мен,
а очите им казваха „Моля!”.
Ти отново със грешките си съюзен,
аз в съюз съм със слабата воля.
Без борба се предадох и се примирих -
дезертирах от толкова време!
(Всепризнат пълководец, а го подцених...
Той сега слабостта ми ще вземе...)
Победена без битка, приемах парада
на строените грешки пред мене.
Техният командир е отново с награда,
след зарята той пак опростен е.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева Все права защищены