28 мая 2007 г., 12:33

ПАРАД 

  Поэзия
535 0 7



Постоянните грешки в изряден шпалир
ми проправяха път през парада.
И с повтарящ се рапорт техният командир
се надяваше пак на награда.


След команда „За почест!” впиха погледи в мен,
а очите им казваха „Моля!”.
Ти отново със грешките си съюзен,
аз в съюз съм със слабата воля.


Без борба се предадох и се примирих -
дезертирах от толкова време!
(Всепризнат пълководец, а го подцених...
Той сега слабостта ми ще вземе...)


Победена без  битка,  приемах парада
на строените грешки пред мене.
Техният командир е отново с награда,
след зарята той пак опростен е.


Дарина Дечева

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??