12 mar 2006, 1:14

Парад на душата

  Poesía
1.1K 0 1
Светлините на града
тъй пошло и прозрачно
почва този стих с редове,
подредени еднозначно...

Като лампите по булевард
прави с кристалните си глобуси,
подредени като на парад ...
  
А не е ли ви питам аз?- Парад....
Човешката душа-прикрита тя
веднъж от черен мрак-
потънала в тъга,
а в друг период весела, дори добра...

Готова за любов, за мъничко терзание,
дори готова е за сватбен тост,
целувка и  букетно обаяние...

И свита е понякога в черупката от страх
от ново разкаяние, че водят я на зимния парад
на нейното, към  огледалното и отрицание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Калоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро разсъждение представено в интересен стих.
    Поздрав

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...