Парад на душата
Светлините на града
тъй пошло и прозрачно
почва този стих с редове,
подредени еднозначно...
Като лампите по булевард
прави с кристалните си глобуси,
подредени като на парад ...
А не е ли ви питам аз?- Парад....
Човешката душа-прикрита тя
веднъж от черен мрак-
потънала в тъга,
а в друг период весела, дори добра...
Готова за любов, за мъничко терзание,
дори готова е за сватбен тост,
целувка и букетно обаяние...
И свита е понякога в черупката от страх
от ново разкаяние, че водят я на зимния парад
на нейното, към огледалното и отрицание.
тъй пошло и прозрачно
почва този стих с редове,
подредени еднозначно...
Като лампите по булевард
прави с кристалните си глобуси,
подредени като на парад ...
А не е ли ви питам аз?- Парад....
Човешката душа-прикрита тя
веднъж от черен мрак-
потънала в тъга,
а в друг период весела, дори добра...
Готова за любов, за мъничко терзание,
дори готова е за сватбен тост,
целувка и букетно обаяние...
И свита е понякога в черупката от страх
от ново разкаяние, че водят я на зимния парад
на нейното, към огледалното и отрицание.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Калоянов Всички права запазени
