Mar 12, 2006, 1:14 AM

Парад на душата

Poetry

1.1K 0 1

Светлините на града
тъй пошло и прозрачно
почва този стих с редове,
подредени еднозначно...

Като лампите по булевард
прави с кристалните си глобуси,
подредени като на парад ...

А не е ли ви питам аз?- Парад....
Човешката душа-прикрита тя
веднъж от черен мрак-
потънала в тъга,
а в друг период весела, дори добра...

Готова за любов, за мъничко терзание,
дори готова е за сватбен тост,
целувка и букетно обаяние...

И свита е понякога в черупката от страх
от ново разкаяние, че водят я на зимния парад
на нейното, към огледалното и отрицание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sprocker (Ааас Ааас)

Добро разсъждение представено в интересен стих.
Поздрав

2010-06-05T02:24:59+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0