12 мар. 2006 г., 01:14

Парад на душата

1.1K 0 1
Светлините на града
тъй пошло и прозрачно
почва този стих с редове,
подредени еднозначно...

Като лампите по булевард
прави с кристалните си глобуси,
подредени като на парад ...
  
А не е ли ви питам аз?- Парад....
Човешката душа-прикрита тя
веднъж от черен мрак-
потънала в тъга,
а в друг период весела, дори добра...

Готова за любов, за мъничко терзание,
дори готова е за сватбен тост,
целувка и  букетно обаяние...

И свита е понякога в черупката от страх
от ново разкаяние, че водят я на зимния парад
на нейното, към  огледалното и отрицание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро разсъждение представено в интересен стих.
    Поздрав

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....