17 sept 2012, 16:08

Парадокс

1.7K 0 5

Парадокс

Тя е жената, с която не трябва да те виждат,
но ти искаш да я гледаш постоянно.
Тя е жената, която оставяш да спи сама,
а после я сънуваш цяла нощ.
Тя е жената, с която се срещаш през нощта,
но тя никога не ти звъни нощем.
Тя е жената, която се облича за теб с часове,
а ти я събличаш за секунди.
Тя е жената, чието тяло познаваш по-добре от самата нея,
но в себе си тя винаги пази тайни.
Тя е жената, чийто аромат обожаваш,
но го отмиваш от себе си, веднага щом се прибереш.
Тя е жената, от която винаги си тръгваш,
но тя винаги чака твоето завръщане.
Тя е жената, която те обича въпреки всичко това,
но тя не ти е жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи много истински и преживано!Поздрави, докосващо!
  • Ти ме утрепа с това бе мойто момиче. Напиши го в първо лице и задраскай последните два реда. В любовта няма въпреки. Съжалявам за наглостта, но идва от сърцето. Тъжно.
  • Вярно ....и тъжно....
  • Доста различна поезия, но много ми хареса. Като история за филм.
  • Парадоксите на живота...
    Поздрав, Дарче!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...