17 сент. 2012 г., 16:08

Парадокс

1.7K 0 5

Парадокс

Тя е жената, с която не трябва да те виждат,
но ти искаш да я гледаш постоянно.
Тя е жената, която оставяш да спи сама,
а после я сънуваш цяла нощ.
Тя е жената, с която се срещаш през нощта,
но тя никога не ти звъни нощем.
Тя е жената, която се облича за теб с часове,
а ти я събличаш за секунди.
Тя е жената, чието тяло познаваш по-добре от самата нея,
но в себе си тя винаги пази тайни.
Тя е жената, чийто аромат обожаваш,
но го отмиваш от себе си, веднага щом се прибереш.
Тя е жената, от която винаги си тръгваш,
но тя винаги чака твоето завръщане.
Тя е жената, която те обича въпреки всичко това,
но тя не ти е жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Звучи много истински и преживано!Поздрави, докосващо!
  • Ти ме утрепа с това бе мойто момиче. Напиши го в първо лице и задраскай последните два реда. В любовта няма въпреки. Съжалявам за наглостта, но идва от сърцето. Тъжно.
  • Вярно ....и тъжно....
  • Доста различна поезия, но много ми хареса. Като история за филм.
  • Парадоксите на живота...
    Поздрав, Дарче!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...