17.09.2012 г., 16:08

Парадокс

1.7K 0 5

Парадокс

Тя е жената, с която не трябва да те виждат,
но ти искаш да я гледаш постоянно.
Тя е жената, която оставяш да спи сама,
а после я сънуваш цяла нощ.
Тя е жената, с която се срещаш през нощта,
но тя никога не ти звъни нощем.
Тя е жената, която се облича за теб с часове,
а ти я събличаш за секунди.
Тя е жената, чието тяло познаваш по-добре от самата нея,
но в себе си тя винаги пази тайни.
Тя е жената, чийто аромат обожаваш,
но го отмиваш от себе си, веднага щом се прибереш.
Тя е жената, от която винаги си тръгваш,
но тя винаги чака твоето завръщане.
Тя е жената, която те обича въпреки всичко това,
но тя не ти е жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи много истински и преживано!Поздрави, докосващо!
  • Ти ме утрепа с това бе мойто момиче. Напиши го в първо лице и задраскай последните два реда. В любовта няма въпреки. Съжалявам за наглостта, но идва от сърцето. Тъжно.
  • Вярно ....и тъжно....
  • Доста различна поезия, но много ми хареса. Като история за филм.
  • Парадоксите на живота...
    Поздрав, Дарче!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...