31 may 2024, 11:26

Парадокс

  Poesía » Civil
384 0 0

Родила се някога звезда.

В началото мъничка била.

Със времето растяла.

И все по-ярко заблестяла.

И после някак появили се 

планети.

Една от друга по-красиви,

светли.

И, о чудо !

Появил се и човека.

Звездата била радостна,

като майчица щастлива.

Растял човека.

Влязъл в пубертета.

Игра измислил.

Да погуби родната планета.

Изобретил ,,звезда,,.

И на Бог подобен

създал си бойна ядрена

глава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Делчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...