Родила се някога звезда.
В началото мъничка била.
Със времето растяла.
И все по-ярко заблестяла.
И после някак появили се
планети.
Една от друга по-красиви,
светли.
И, о чудо !
Появил се и човека.
Звездата била радостна,
като майчица щастлива.
Растял човека.
Влязъл в пубертета.
Игра измислил.
Да погуби родната планета.
Изобретил ,,звезда,,.
И на Бог подобен
създал си бойна ядрена
глава...
© Живко Делчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
