Родила се някога звезда.
В началото мъничка била.
Със времето растяла.
И все по-ярко заблестяла.
И после някак появили се
планети.
Една от друга по-красиви,
светли.
И, о чудо !
Появил се и човека.
Звездата била радостна,
като майчица щастлива.
Растял човека.
Влязъл в пубертета.
Игра измислил.
Да погуби родната планета.
Изобретил ,,звезда,,.
И на Бог подобен
създал си бойна ядрена
глава...
© Живко Делчев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
