31.05.2024 г., 11:26

Парадокс

383 0 0

Родила се някога звезда.

В началото мъничка била.

Със времето растяла.

И все по-ярко заблестяла.

И после някак появили се 

планети.

Една от друга по-красиви,

светли.

И, о чудо !

Появил се и човека.

Звездата била радостна,

като майчица щастлива.

Растял човека.

Влязъл в пубертета.

Игра измислил.

Да погуби родната планета.

Изобретил ,,звезда,,.

И на Бог подобен

създал си бойна ядрена

глава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...