31.05.2024 г., 11:26

Парадокс

379 0 0

Родила се някога звезда.

В началото мъничка била.

Със времето растяла.

И все по-ярко заблестяла.

И после някак появили се 

планети.

Една от друга по-красиви,

светли.

И, о чудо !

Появил се и човека.

Звездата била радостна,

като майчица щастлива.

Растял човека.

Влязъл в пубертета.

Игра измислил.

Да погуби родната планета.

Изобретил ,,звезда,,.

И на Бог подобен

създал си бойна ядрена

глава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...