19 oct 2010, 23:23

Параван

  Poesía » Otra
801 0 0

Преграда стъклена, но здрава

сложила съм днес,

че злите сили искат да проникнат

в душата и любящото сърце.

 

Под ледено-студена маска

лицето скрих от хорските очи,

стрелите им отровни ме пронизват,

а от тях много ме боли.

 

Бушуват страстите в гърдите,

възпламеняват се като пожар,

очите огнени искри разпръскват,

но силна съм - стихията ще потуша.

 

Доброто побеждава злото -

записано е още в древността.

Живея със едничката надежда,

че някой ден ще махна този параван.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...